БОЯНКА СТРЪК

боянка
Erysimum diffusum Ehrh. (E. canescens Roth) 

Aнглийски - Treacle mustard, Pуски - Желтушник серый, Френски - Erysimon, Немски - Grauer Schoterich.
Сем. Brassicaceae (Cruciferae) – Кръстоцветни

Експериментални и клинични данни: Отговорни за носената от растението активност са съдържащите се в него два глюкозида, които по своите ефекти наподобяват строфантина. Двата глюкозида показват сходна фармакологична характеристика. Различават се главно в две направления: 1. Еризимозидът кумулира в относително по - голяма степен, отколкото еризимина. 2. При перорално въвеждане той се резорбира по-добре. Това негово свойство позволява и оралното му приложение за разлика от еризимина.

Най-съществените ефекти и на двата глюкозида са от страна на сърцето. И експериментално, и клинично е доказано, че те упражняват положителен и отрицателен хронотропен ефект. В условия на моделирани ритъмни нарушения на сърцето те оказват антиаритмично действие, изразяващо се в забавяне и нормализиране на сърдечните съкращения.

Въвеждани в острия период на експериментален инфаркт на миокарда, те ускоряват оздравителните процеси, оказват положително влияние на коронарното и колатералното кръвообращение, подобряват и стабилизират електрокардиографските изменения. Специално ефектите им по отношение на ЕКГ не се различават съществено от ефектите на строфантин-К.

В условия на моделно създаден миокарден инфаркт еризиминът и еризимозидът повишават кислородната консумация от миокарда. Този техен ефект е качествено подобен и количествено дори по-подчертано изявен от аналогичния ефект на строфантин-К.

По всичко изглежда положителният инотропен ефект на тези глюкозиди стои в основата на умерено изразеното повишаване на артериалното кръвно налягане.

Глюкозидите на боянката оказват и умерено или леко изразено диуретично действие.

Основното показание на препаратите, получавани от боянката, е сърдечно - съдова недостатъчност, развила се в хода и на основата на митрални пороци на сърцето, хипертонична болест и атеросклеротична кардиосклероза.

Проведени наблюдения в различни клиники на Русия показват, че по своя терапевтичен ефект еризиминът се приближава плътно до строфантина, отличавайки се от него по по-мекото си действие и по-ниската си токсичност. Колкото до еризимозида, той според наличните данни стои между строфантина и дигитоксина.

Описание: Двугодишно (рядко многогодишно) тревисто растение с вретеновиден корен, развиващ през първата година къси гъсто облистени стебла до 30 см високи с приосновни розетки, през втората - до 20 цветоносни стебла 30 -120 см високи, изправени, разклонени, покрити с двуделни прилегнали власинки. Листата от първата година ланцетовидни, източени в дръжки, от втората - продълговато ланцетни до линейни, на къси дръжки или приседнали. Съцветията гъсти гроздове по върховете на стъблото и разклоненията, в плод силно удължаващи се. Цветовете на дръжки. Чашелистчетата 4. Венчелистчетата 4, обратно яйцевидни, с дълъг нокът, лимоненожълти. Тичинките 6, външните 2 по-къси. Плодът линейна, четириръба, слабо сплесната зелена шушулка с многобройни светлокафяви семена. Цъфти април - юни.

Разпространение: Расте по сухи тревисти и необработвани места, край пътищата. Разпространено из цялата страна докъм 1200 м надморска височина. Среща се в Средна, Източна и Югоизточна Европа.

Дрога: Надземната част (Herba Erysimi) - има характерна миризма и силно горчив вкус, събира се по време на цъфтенето.

Съдържание: Действащите принципи на боянката са сърдечно активните глюкозиди еризимин и еризидозид. Те се откриват във всички части на билката, макар и не в еднакво съдържание, и са в най-голямо количество по време на цъфтене. Най-високо е тяхното съдържание в семената - от 2 до 6%, след това в листата - 1 - 1,5% и в стъблата - 0,5 - 0,7%, и най-ниско - в корените - до 0.2%.
Освен ГЛЮКОЗИДИ в семената се съдържа и тлъсто масло - до 30 - 40%. То съдържа около 49% олеинова киселина, около 32% ерукова, 11 - 12% палмитинова, около 4 - 5% линолева и около 2,5% линоленова киселина.

Значение за медицинското използване на растението имат еризиминът, който при хидролиза дава строфантидин и дигитоксоза, и еризимозидът, хидролитно разпадащ се на строфантидин, дигитоксоза и глюкоза, тъй като представлява един биозид.

Начин на приложение: Важно е да се знае, че прилагането на всички препарати от боянка трябва да става само по преценка на лекар.

Билката може да се използва под форма на запарка: 1,0 г от нея се запарва в 150 мл вода, прецежда се и се взема по 3 - 4 супени лъжици дневно.

Бризимин (Erysimin) - ампули по 1 мл 0,025% воден разтвор, съдържащ 5% етилов алкохол.

У нас е проучван Erysimum repandum. Намерено е, че той съдържа глюкозиди с подчертано изразени кардиотонични ефекти.