Лимецът е житно растение от сем. Poaceae, род Triticum, с видово име
Triticum monococcum. Отнася се към дивите сортове пшеница и една от
най-старите храни на човечеството, която доскоро представляваше интерес
предимно за археолозите.
В миналото културата е използвана масово, но от началото на 20-ти век
постепенно е изместена от обикновената хлебна пшеница, тъй като тя
позволява по-високи добиви.
Лимецът е единствената зърнена култура, която не е селектирана от
човека, поради тази причина лимецът е толкова ценен – хранителните
качества на неговите зърна са останали непроменени от векове.
В България няма традиции в отглеждането му, но опитът на други страни
показва, че лимецът вирее на всякакви почви, дори и на необработвани.
Лимецът вирее при всякакви условия – той е студо- и сухоустойчив,
почиства почвата под себе си и я подготвя за другите култури. Добивите
му са чувствително по-ниски спрямо другите пшеници. Най-голямото му
преимущество е, че е запазен видът му и това го прави устойчив – не
боледува и не се налага при отглеждането му да се използват пестициди и
хербициди.
Силата на лимеца в сравнение с другите пшеници се състои в ненамесата на
човека чрез селекция. Той позволява отглеждането му да става по
екологичен начин и да се произведе здравословен продукт.
Лимецът е от така познатите днес видове покритосеменна пшеница, която
има четири слоя обвивки и те пазят зърната от външни влияния.
Растението лимец зрее по-дълго от обикновената пшеница. Най-ценното не е
толкова съдържанието му, колкото енергията, която получава от слънцето.
В България да се отглежда и развива лимец, който се е запазил по нашите
земи от хиляди години и не се използват семена от сортове лимец от други
региони на Европа и света.
